Кеворк Кеворкян: Ступор? С-труп-орясване?
Кеворк Кеворкян
Най-напред се чуха вайкания за Демократичната общественост, която била
„ в ступор “. Тоест, в превод - въпросната общественост, горката, изпаднала в „ положение на обездвиженост и скованост, при което не може да се мисли ясно, макар че потърпевшият е в схващане “. И това се случило поради бъркотиите в ПП/Продължаваме панаира.
С-труп-орясване поради Кирчо.
Е, не трябва чак толкоз да се надценява въздействието на шмекериите му, те в никакъв случай не са били изключително изобретателни, само че пък в подмяна на това са пределно нахални.
А и Българското Лековерие е безкрайно, най-малко за Демократичната общественост това е несъмнено. Но не трябва въпреки всичко да я наскърбяват с изказвания, че е в някакъв ступор. Друго е болестта – амнезия, добре подтиквана през последните три десетилетия. Тя би трябвало да омекоти в някаква степен разочарованията, подбудени от крушението на „ дясната “ концепция, която пък в никакъв случай не е била задоволително ясно и безапелационно артикулирана.
Впрочем тази идейна импотентност е присъща освен на партиите, които през днешния ден едвам оцеляват, имитирайки някакво сходство на „ дясното “. В поначало нечистата игра, която тук е представяна за „ политика “, партиите не залагат хрумвания, а водачите си, които рано или късно биват пожертвани.
Ето, Симеончо се задава – кой ще ти мисли за някакви хрумвания. Дори не виждат луксозното подстрекателство на някои привидно незначителни обстоятелства – да вземем за пример, когато една женица му подарява сако с цели 77 джоба!
Или пък Костов си отива – само че груповата амнезия на някои общности към този момент е поразила в някаква степен Истината. И похожденията из политиката на този, като че ли неосъществим за „ дясното “ персонаж към този момент се показват като изцяло допустими.
Забравата се оказа неговият най-сигурен съдружник и „ общността “ старателно й се отдава. И това, наподобява, ще продължава до края на съществуването й – до момента в който се разсъни мъртва, както в негърския фолклор се споделя за човек, умрял блажено в съня си.
Може да напомним тук и едно малко известно изказване на Хемингуей за българските първенци – съгласно него, това са хора, поели задоволително познания, с цел да изгубят способността си да останат почтени. И в наши дни мнозина без съмнение се отдават на това превращение – те могат да проявят непочтеност и към самия Живот, даже са подготвени да му скроят някой номер.
И Кирчо с лекост изигра следващия си номер – хвърли оставката си и това се оказа задоволително за най-доверчивите му поклонници. Направи го хитро, с ловкостта на остарял чейнчаджия – яви се самичък на конференцията, на която разгласи решението си, и по този начин напълно изрично се дистанцира от дребосъка в партията си.
По този мотив Асен Василев пък се появи измежду цяла тълпа от съпартийци, в това число и Лена Бориславова. Асен ще го бъде, веднага като устоя отровните погледи, които тя му хвърляше, към този момент от третия ред на миманса – един по-чувствителен човек напряко би се разтопил от тях.
Но в този момент значимият въпрос е, ще съумеят ли да разделят сиамските близнаци Кирчо и Асен? По света има към този момент значително сполучливи интервенции, само че те са извънредно комплицирани. Бойко обаче не си пада по деликатните маниери, той е привикнал да цепи напряко с брадвата.
Тъй че евентуално ще има жертви, само че без значение от това Сектата ще се опита да ликвидира циркаджиите – несъмнено ви е известно, че значително от сиамските близнаци са били основната атракция по циркове и панаири.
След първичното стъписване малките екрани – основно те – отвориха мелницата за празни приказки. Те по този начин и не се научиха да позволяват в студията си единствено хора, които имат да кажат нещо ново – в тази ситуация за циркаджиите. А и не се сещат да употребяват един доста значим в тази ситуация въпрос: „ Защо мълчахте до момента? “.
Така че малките екрани ще не престават да ни отегчава с нескопосаните си представления. А най-важният въпрос – по какъв начин бе харизана страната - ще си остане без отговор.
Кирчовци се настаниха, и то стремително, в българската политика – а тя преглътна без опозиция неразбираемата им или напряко подправена известност и начетеност, това бяха и си останаха някакви случайници.
Но все пак даже не им се наложи да залъжат простолюдието с някакви хрумвания – то пък беше стимулирано да ги поддържа само поради пределната си непоносимост към Статуквото. Това обаче, както е известно, е най-лошият избор: когато омразата и гневът заслепяват Разума.
Така се случи най-лесният прелом в новата българска история – освен това осъществен от някакви анонимни хора, които са си въобразили, че са нещо като нинджи, обаче от тия, които се подвизават в тъпоумните електронни игри за деца-идиотчета.
„ Нинджите “ бяха смаяни от триумфа си - най-малко толкоз, колкото и Политическата Секта. На нея особено й беше нужно много време, с цел да схване, за потребностите на чий план бяха ангажирани кирчовци - и дали те въобще попадат в някакъв план. И тъй като по начало Сектата постепенно преценява, тя пропиля още време, до момента в който схване, че е изпързаляна от тим неугледни особи.
Още известно време Сектата загуби, с цел да се убеди дефинитивно, че няма никаква геополитика в това необичайно завладяване на страната – единствено празни приказки, нищо повече, в това число и идиотските измислици на Кирчо за срещата му с Байдън, от която даже дементният американски президент в допълнение се вцепенил. Затова сме длъжни да отбележим още един ступор, с цел да сме правилни с Историята.
Локуми за балами – ей с такава „ геополитика “си имахме работа.
После пристигна ред на шмекериите с американските кораби с полутечен газ, които триумфално пореха международния океан, с цел да ни отърват най-накрая от газовия ботуш на съветските изедници. И това го имаше, и тия неистини бяха част от реквизита на историческия чейнч, сбъднат от компанията „ Кирчо и Апапи “. Но когато втечненият газ се запиля нейде в океанската пустота, американците небрежно зарязаха нашите юнаци – стана ясно, че на тях не може да се разчита, с изключение на за някакви плиткоумни домашни интервенции.
Тъкмо това се и случи. Четири години, че и повече даже, кирчовци се упражняваха по всевъзможни способи с страната. А Сектата позорно изтърпя това. Сега се надява да получи помилван и за този си грях.
Но срамът, че толкоз елементарно може да бъде завладяна една страна, и то от някакви хашлаци - този позор ще си остане може би вечно.
Ами Народът – да не забравяме и неговата опустошителна доверчивост – той защо помилван ще се надява?
Чува се, че част от Климактериума продължавал да харесва трапчинките на Кирчо Траволта, без въобще да се интересува от трапчинките в мозъка му.
Видяхме към този момент даже опити да бъде героизиран – един областен кмет го назова по малкия екран „ знаме “, а партията му/ПП потвърдила, че не е като другите.
Човек може да полудее, когато си даде сметка, че целият харчлък на Кирчо са няколкото левчета, дадени за оня картон, на който беше написал „ Аз съм Кирил Петков и не ме боязън “ – и от който, може би, потегли всичко.
Много сме лесни, в действителност – и келявата ни политика, и келявата ни страна, а и клетият народец също.
И няма за какво да крием това.
